Време за чай

Здравейте!

Има много причини да обичам есента.

Красивите картини, които рисува природата, най -невероятният художник, който не може да видиш в никоя галерия. С творби толкова изумително красиви, с толкова много нюанси на червено, наситено жълто, оранжево, златно, тъмно зелено, че не могат да се поберат в никоя палитра за рисуване.

Заради прекрасното време. Понякога те погалва нежен, топъл слънчев лъч, понякога романтична мъгла се настанява в долината и остава почти през целият ден. След това завалява дъжд и капчуците пеят своята есенна песен, а след това отново изгрява слънце.

Заради топлите пуловери. Нищо не може да те накара да се почустваш по добре от сгушването в топлият, стар, любим пуловер.

Заради уюта сутрин. Не познавам човек, който да не обича да прекара още поне пет минути в топлите, меки  завивки. Може безкрайно много да обичам работата си, но това не означава, че нямам търпение сутрин да се събудя и да стана. Събуждам се и сгушена се усмихвам на предстоящият ден.

Но най- много обичам есента заради следобедите. Когато леко започва да пада мрак, но е все още достатъчно светло. Време е за чай!

За този прекрасен момент направих малко бижу за възглавница, което да завърши есенният вид на дивана ми.

Ако ви харесва и искате да го направитe и вие, ще се нуждаете от:

Шишове и прежда.

Изплетете малък правоъгълник, като използвате някаква плетеница.

Зашийте го и декорирайте с копче.

Бижуто е готово.

Пожелавам ви да имате много, прекрасни следобедни часове!