Есен на Вратата

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме… Или не.

Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем…
Извинете ме…
Ще завали.

След това прекрасно стихотворение, което наскоро открих, ви предлагам и идея за възглавница, която да сложите пред вратата. Надявам се тя да спре прокрадващият се полъх на есента, опитващ се да влезе в дома ми. А мисля, че е по красива от грозните уплътнения, в неин плюс е, и че придава уют.

Как я направих?

От сив вълнен плат отрязах две окръжности и един дълъг правоъгълник.

Заших ги, като оставих малко място за пълнене.

Напълних  я с вата и я заших.

Декорирах я.

Пожелавам ви прекрасен есенен ден!