Есенно Одеало

„Здравей, моя Есен! 
Здравей, мое следлятно утихване!
Като уютен дом след дългото тичане, на прага ти си поемам дъх и се прибирам в себе си... в теб!
Първите дни си почти незабележима.
Ту чаровно усмихваш се, ту си тъжно листопадна.Топла. Неизстинала. Докосната с лято. Рисуваш с тънки, все още едва доловими, линии жълто-оранжевите си бижута, които после щедро ще раздаваш. Променлива. Понякога дръзка.Тръсваш глава и обеците ти кестени тупват по алеите в парка. Разказваш вечер нещо на щурците и те притихнали те слушат. И аз искам да чуя как с дъждовете си изпращаш немирното лято и унасяш в своя танц града. По сивите костюми на булевардите закачливо си пуснала първите най-красиви листа, а в локвите, същински брошки, оглеждаш сънено небе. От мъгливите ти дантелени шалове се отскубва и оживява всеки нов ден света. Подреждаш по твой вкус всичко и е някак различно...различна и аз съм от днес!
Почакай! Вземам си шала и тръгвам!
Да измечтая в твоите топли дни лятото.
Предзимно да наситя очите си с багри. Хризантемно да разцъфна в едно дълго обичане...”

Gergana Velikova

След като преди няколко седмици ви разказах за предизвикателството с което се заех- да си изплета сама шал, днес ще ви разкажа за нещо още по – амбициозно. В началото на лятото реших да си изплета одеало. Не си давах краен срок, не бързах, реших че ще работя по него колкото и време да отнеме.

Така започнах да плета квадратчета 40 на 40 см.

Квадратчетата се трупаха понякога бавно, понякога по няколко на ден.

Когато станаха повече ги подредих, оказа се че ми трябват само три, за да свърша одеалото.

Е довърших ги, заших ги едно за друго.

Сега имам чудесно одеало. Това което си мислих, че ще ми отнеме години или може би въобще никога няма да завърша се оказа съвсем постижимо.

Мисля, че с всичко в живота е така, когато не прибързваме, не сме припрени и разделим пътят до голямата цел на малки крачки, стигаме там на където сме тръгнали.

Пожелавам ви прекрасен, пълноценен ден!